— А сега ми кажи как стана така, че се сборичка с тези момчета.

— Трябваше да се досетя, че мен ще обвините за всичко. — Лъки изръмжа и прекара пръсти през гъстата си коса, като се опитваше да я махне от челото си.

Шерифът посочи към корема му.

— Боли ли те?

Едва тогава Лъки забеляза, че ризата му е раздрана и виси раздърпана, а ножът на Джак Ед бе оставил тънка, червена диря върху кожата.

— Няма нищо. Добре съм.

— Имаш ли нужда от линейка?

— Не, по дяволите. — Попи кръвта с краищата на разкъсаната си риза.

— Разчистете тая бъркотия тук — нареди шерифът на придружаващия го заместник. Обърна се към Лъки и попита: — Какво стана?

— Те й досаждаха, а на нея това никак не й харесваше.

Буш изгледа жената, която мълчаливо стоеше край тях и явно кипеше от гняв. Беше се опитала да си тръгне по-рано, но й бяха обяснили, че трябва да изчака шерифа, за да й зададе няколко въпроса.

— Добре ли сте, мадам?

Шерифът разтревожено погледна устата й. Беше подута, но кървенето бе спряло. И въпреки че устните й бяха неестествено подпухнали, в този момент бяха стиснати в сърдита и недоволна гримаса.

— Чувствам се чудесно. Чудесно се чувствах и когато местният Сър Галахад

— Съжалявам — троснато я прекъсна Лъки. — Мислех, че ти се притичвам на помощ.

— Помощ! Ти наричаш това помощ! — Тя широко разпери ръце, за да покаже щетите, които бяха причинени на заведението. — Единствената ти заслуга е, че предизвика един напълно ненужен скандал.

— Вярно ли е това, Лъки? — попита шерифът.

Лъки яростно изгледа жената и едва успявайки да сдържи яда си, промърмори:

— Попитай свидетелите.

Шерифът бавно и методично разпита зяпачите. Всички с мърморене потвърдиха версията на Лъки за случилото се. Жената презрително ги изгледа един по един.

— Свободна ли съм вече да си вървя? — обърна се тя към шерифа.