Лъки пое шумно въздух, преглътна няколко пъти и предпазливо опипа подутото си око. С вдървена походка се приближи до жената, която се опитваше да спре кръвта от устата си с една книжна салфетка.

— Добре ли си?

Тя отметна глава назад и яростно го изгледа с блесналите си зелени очи. Лъки, който очакваше сълзи, възхищение и изблик на сантиментални благодарности и брътвежи, стреснато се взря в неприкрито враждебното й изражение.

— Много ти благодаря. — Гласът й бе злъчен и изпълнен със сарказъм. — Много ми помогна.

— Какво…

— Лъки — извика му барманът, — шерифът идва насам.

Младият мъж огледа пораженията из заведението и изпусна дълга въздишка. Навсякъде се търкаляха преобърнати маси и столове. Кръчмата изглеждаше така, сякаш току-що през нея бе преминал ураган. Изпочупените чаши, разлятата бира, разпилените по пода пепелници бяха превърнали помещението в истинска кочина, а двамата победени в борбата продължаваха да лежат сред мръсотията.

И на всичко отгоре, неблагодарната кучка, чиято чест така глупаво бе защитил, беше бясна от яд към него. Има дни в живота на човек, в които каквито и усилия да полагаш, както и да се стараеш, нещата вървят от зле по-зле.

Лъки подпря ръце на кръста си, наведе глава и промърмори:

— По дяволите!

2

Шерифът Патрик Буш изгледа Литъл Алвин и Джак Ед и невярващо поклати глава. Алвин се гърчеше на пода, стенеше и притискаше ръце към слабините си. Джак Ед имаше повече късмет и все още бе в безсъзнание.

Шерифът ловко прехвърли кибритената клечка от единия ъгъл на устата си в другия и погледна към Лъки изпод широката периферия на шапката си марка Стетсън.