Посетителите на бара го насърчаваха, с изключение на тези, които се страхуваха от отмъщението на Алвин. Лъки си даваше сметка, че може да разчита само на ловкостта и бързината си. Наведе глава и заби рамо в стомаха на Алвин, който веднага загуби равновесие.

Един рязък вик го предупреди за Джак Ед, който се бе съвзел и отново бе в играта. Лъки се обърна рязко, но преди да успее да го удари в стомаха, Джак Ед замахна към него с прословутия си нож. Лъки светкавично изби ножа от протегнатата му ръка, а след това силно го храсна по адамовата ябълка е ръба на дланта си. Бившият затворник се строполи върху една маса и тя се разби на земята. Джак Ед се пльосна край нея в безсъзнание и остана да лежи сред локва бира и потрошени чаши.

Лъки се стегна и отново се насочи към Алвин. Приведен напред, също като разярения великан от приказките на Братя Ерим, бившият защитник беше готов за нова атака.

— Престанете!

Жената бе излязла от сепарето. Сложила ръце на кръста си, тя яростно им крещете, макар че Лъки май бе единственият, който й обърна внимание. Очите на Литъл Алвин бяха кръвясали от бяс, а ноздрите му се разширяваха и свиваха като два мяха.

— Махни се от пътя му, тоя ще те пребие! — изкрещя й Лъки.

— Искам да престанете. Държите се като…

Литъл Алвин не й обърна повече внимание отколкото би отделил на досадна муха. Той замахна с ръка към нея, перна я през лицето и от устата й бликна кръв. Ударът я събори назад.

— Ти, кучи син такъв! — озъби се Лъки. Никой дивак, позволил си да удари жена, не заслужаваше честна и почтена борба. Като замахна с обутия си в ботуш крак, Лъки яростно го заби в слабините на противника си.

Литъл Алвин моментално замръзна неподвижен и за миг на всички им се стори, че единствено изтръгналите се от зяпачите въздишки на облекчение успяха да го задържат прав още известно време. След това той притисна ръце към удареното място и се отпусна на колене, а около него се разхвърчаха чаши и бутилки. Още няколко минути и очите му се замъглиха и той рухна по лице в локвата бира редом с Джак Ед.