Но какво щеше да стане, ако някой ден малката му сестричка Сейдж се окажеше тяхна жертва? Щеше му се да вярва, че някой свестен човек би й се притекъл на помощ. Сейдж, разбира се, бе достатъчно умна и едва ли някога би си позволила да се натресе сама в подобна опасна ситуация. Но той пък не би трябвало да се спотайва, без да защити честта на една жена само защото тя не е достатъчно интелигентна и съобразителна.

Баща им бе успял да им втълпи — на него и на брат му Чейс, който бе с година и половина по-голям от него, че щом една дама каже не, това наистина означава не. И толкова. Край! Никакви въпроси повече. Някои дами постъпваха твърде непочтено, като даваха аванс на мъжете, а след това изведнъж променяха поведението си, но дори и в тези случаи отказът им трябваше да бъде приет безпрекословно и недвусмислено. А майка му пък очакваше от него да се отнася рицарски към всяка жена, без значение колко глупава и лекомислена е тя. Ушите му все още звъняха от лекцията, изнесена от майка му, когато той, ученик в девети клас, бе донесъл вкъщи скандалната клюка, че Дръсила Хоукинс го е направила в автокиното миналата събота вечер. Цялото училище говореше за случилото се върху задната седалка в синия Додж на приятеля й.

Лори Тайлър не бе проявила никакъв интерес към пикантните подробности, свързани с кривването па госпожица Хоукинс от правия път. Строго бе предупредила по-малкия си син да не си позволява за в бъдеще да петни името и репутацията на което и да е момиче, та дори и когато клюката идва от напълно надежден източник. Цял час го беше кастрила и поучавала да се отнася към всяка жена и към репутацията й с необходимото уважение и респект. Конското, което си бе изкарал тогава, беше толкова „вряло“, че му държеше влага и до ден днешен, почти двадесет години по-късно, вече зрял мъж, навлязъл в тридесет и втората си година.