Борбата за спорната топка била толкова груба, че дори самият Алвин пострадал и трябвало да лекува изкълченото си рамо. Ръководството на отбора се бе оправдало с неговата травма, когато в края на сезона не подновило договора му, но навсякъде се говореше, че всички били безкрайно доволни, дето най-после са намерили повод да се отърват от него.

След като го изхвърлиха от отбора, Литъл Алвин се върна у дома в Източен Тексас и начаса си възвърна предишната слава — на най-долния грубиян и побойник в Милтън Пойит. Самият той обаче продължаваше да се смята за футболно величие и супер герой.

Но тази вечер нито съмнителният му чар, пито пък славата му, правеха някакво впечатление на жената, на която бе хвърлил око.

Дори и от мястото, на което се намираше в мрачното и задимено помещение, Лъки виждаше, че уплахата й нараства с всяка изминала минута.

Баладата на Джордж Стрейт, която се носеше от музикалния автомат, не му позволяваше да долови думите, които те си разменяха, но в момента, в който Литъл Алвин обгърна раменете й с месестата си ръка, жената съвсем недвусмислено му показа какво мисли за романтичната увертюра. Тя се отдръпна изпод ръката му и грабна дамската си чанта. Опита се да се измъкне от сепарето, но сто и тридесеткилограмовото туловище на Алвин Каши, както и това на приятелчето му Джак Ед Патерсън, който съвсем наскоро бе излежал присъдата си за въоръжено нападение в щатския затвор в Хънтсвил, препречиха пътя й.

Лъки въздъхна. Щеше да му се наложи да предприеме нещо, макар че изобщо не бе в настроение за разправии. Изминалата седмица бе дяволски тежка. Бизнесът не вървеше, а до последния срок за погасяването на заема оставаха само няколко седмици. Сюзън му намекваше пък, че е време да получи диамантен пръстен за лявата си ръка. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе една кавга с негодници като Литъл Алвин и Джак Ед.