Измърмори още едно неразбираемо проклятие и глътна остатъка от питието си наведнъж. Някои неща просто трябва да бъдат направени, независимо дали на човек му се иска или не. Да се защити една жена от набезите на Литъл Алвин и Джак Ед бе едно от тези неща.

Бавно свали първо единия, а после и другия си крак, обути в ботуши, от хромирания метален пръстен, който ограждаше стола му, и се завъртя върху кафявата, излъскана от безбройните посетители седалка.

— Внимавай, Лъки — предупреди го барманът. Цял следобед се наливат. Знаеш колко гаден става Литъл Алвин, когато е пиян. А и Джак Ед сигурно държи ножа си под ръка.

— Нямам намерение да предизвиквам неприятности.

— Може и да нямаш, но намесиш ли се в мераците на Литъл Алвин, няма да се отървеш току-така.

Очевидно всички останали в кръчмата усетиха, че скандалът е неизбежен и в момента, в който Лъки се изправи бавно до бара, машините за игра на пинбол

Пияниците на бара и другите, насядали в сепаретата, преустановиха разговорите и се вторачиха в Лъки, който с наперена походка се отправи към сепарето, в което жената настояваше Литъл Алвин да се махне от пътя й.

— Бих искала да си тръгвам вече…

Тихият й и спокоен глас не успя да заблуди Лъки. Очите й нервно и неспокойно се местеха от единия мъж към другия. Джак Ед бе много по-дребен от Литъл Алвин, но и той по свой начин изглеждаше страшен и заплашителен. Очите му бяха студени и безмилостни, а когато се захилеше, физиономията му поразително заприличваше на зловещо озъбен чакал. И двамата, подобно на Лъки, не вярваха на нахаканото й самоуверено държание.

— Мм, защо бързаш толкова, сладурче? — изгъгна Литъл Алвин. Той се наведе към нея, а тя отскочи назад и се сви в ъгъла. — Че ние едва сега почваме да се забавляваме.

Джак Ед се закиска одобрително на засуканата забележка на приятелчето си. Смехът му изведнъж пресекна, когато Лъки се обади иззад гърба му:

— Не мисля, че дамата се забавлява, Алвин.