— Аз не флиртувах и ти го знаеш — прекъсна го тя сърдито. Отдалечи се от леглото и влезе в банята. Само след миг се върна с кърпа, напоена с топла вода. Седна на леглото, като допря леко бедрото си до него и постави кърпата върху раната.

Той рязко си пое въздух.

— Боли ли? — Гласът й прозвуча тихо и загрижено.

— Глупав въпрос.

— Съжалявам, но раната наистина трябва да се почисти. Един Господ знае къде е завиран този нож…

— Не бих се осмелил дори да гадая.

В началото й беше толкова ядосан, че не искаше да си признае, че тя е истинска красавица. Сега обаче трябваше да отстъпи и да признае факта. Тъмнокестенявата, леко вълниста коса падаше свободно до раменете й и тя очевидно я изправяше и се опитваше да се пребори с естествените къдрици. Зелените й очи сега състрадателно оглеждаха раната му, но той от опит знаеше, че същите тези очи могат да бъдат студени като замръзнала месингова брава през януари.

Имаше изящно, слабо лице с изпъкнали скули и мека уста със сочна долна устна. Като истински познавач с огромен опит върху женските устни, той мигновено разбра, че изключително примамливата, пълна долна устна е дяволски сигурен признак, че пред него стои жена, чувствена и сладострастна.

Това може би беше още нещо, с което тя се опитваше да се пребори. Жената съвсем определено се стараеше да го прикрие под ушитите по поръчка дрехи, които обаче не можеха да скрият забележителната й фигура. Не беше пищна красавица. Нито пък болезнено слаба. Беше нещо средно. Стройна, но с чувствени форми, с изключителни крака. Искаше му се тя час по-скоро да свали сакото на костюма си, за да види гърдите й, покрити само от копринената блуза, която носеше под сакото.

Но всичко по реда си. Беше сигурен в успеха, но тази жена може би щеше да се окаже едно вълнуващо предизвикателство, нещо, което не се среща всеки ден. По дяволите, никога преди не бе имал такава жена! Може би ще трябва да промени малко правилата на играта.

— Как се казваш?