— Не и преди да ми се извиниш. И докато чакам, защо все пак не ми донесеш една чаша? — той кимна към масичката, върху която имаше съд за лед и две чаши, завити в стерилни опаковки.

— Ако искаш чаша, можеш да си я вземеш и сам.

— Добре — въздъхна той. Но когато се опита да седне, кожата на стомаха му се разтегна и раната от ножа се отвори отново. Той присви очи от болка и отново се отпусна на възглавниците. Опипа раната си с ръка и когато я вдигна, тя бе изцапана с ярка кръв.

Жената леко извика и бързо се приближи към леглото.

— Ти наистина си ранен…

— А ти какво си мислеше, че се преструвам ли? — Лъки се усмихваше, но устните му бяха бледи и измъчени. — А и освен това нямам навика да се разхождам наоколо с риза, от която висят парцали.

— Аз… аз не предполагах… — запелтечи тя. — Не трябва ли да отидеш в болницата?

— Всичко ще бъде наред, когато раната се затвори.

Тя се наведе над него и повдигна края на раздраната му риза. Когато видя раната, ахна от изненада. Не беше дълбока, но започваше горе от ляво и стигаше до колана на дънките му чак от дясната страна. По русите косъмчета на гърдите му имаше засъхнали съсиреци и цялата рана обилно кървеше.

— Може да се инфектира, ако не се почисти веднага. — Не му остави никакво време да разгадае решителното й изражение и додаде. — По-добре си свали ризата.

Той се поколеба, защото за да се съблече, трябваше да пусне ключовете на колата й. Тя разбра причината за колебанието му и рязко каза:

— Никога не бих изоставила човек, който е ранен и кърви.

Лъки остави ключовете върху шкафчето, разкопча копчетата на ризата и я смъкна от широките си рамене. Тя му помогна, нехайно хвърли раздраната риза на пода и съсредоточи цялото си внимание върху раната.

— Този жалък дребосък — каза тя и потрепери от отвращение.

— Джак Ед? Да, той е истинска отрепка. За мен е истинско успокоение да разбера, че твоят флирт с него не е бил сериозен.