Тя му обърна гръб, влезе в стаята и се надвеси над тоалетната масичка, за да се огледа в огледалото.

— Не кърви!

Когато се обърна отново, Лъки бе затворил вратата и стоеше на средата на стаята. Усмихваше се като гладен уличен котарак, който току-що бе съгледал уловена в капан мишка.

Тя се стегна, застана съвсем неподвижно и заговори с подчертано спокоен тон.

— Няма да направиш това. Предупреждавам те, че знам как да се защитавам. Така ще се разкрещя, че ще вдигна цялата сграда на главата си. Не ме карай и аз да ти разкрася физиономията. Ще…

Лъки се разсмя.

— Ти да не си помисли, че имам намерение да те изнасиля? Единственото, което искам, е да чуя от теб едно искрено извинение и веднага си тръгвам. А междувременно ще използвам леглото ти за малко.

Остави уискито, аспирина и пакета с бифтека на нощното шкафче, подскочи няколко пъти на един крак и изхлузи ботуша си, а след това по същия начин събу и другия. Изтегна се на леглото, сложи двете възглавници една върху друга и облекчено въздъхна, като отпусна глава върху тях.

— Ако не се изметеш оттук веднага — изсъска тя сърдито, — ще извикам управителя! Ще извикам полицията!

— Може ли да говориш малко по-тихо? Главата ми се цепи от болка. И какво стана с уменията ти да се защитаваш, с които ме плашеше допреди малко? — Той извади бифтека от найлоновата опаковка и го сложи върху удареното си око. — Ако донесеш чаши, ще ти налея от моето уиски.

— Не ти ща уискито!

— Чудесно. Но би ли донесла една чаша за мен?

— Добре, щом ти не искаш да си тръгнеш, тогава аз ще се махна оттук.

Тя се приближи към вратата и рязко я отвори. Подрънкването на ключовете я накара да се обърне. Ключовете на колата й висяха на пръста на Лъки.

— Не още, госпожице… как се казваш?

— Върви по дяволите! — изкрещя тя и отново затръшна вратата.

— Мм. На майка си ли си кръстена или на баща си?

— Дай ми ключовете. — Тя протегна ръка.