Остана на мястото си обаче, защото я видя да влиза в офиса за регистриране в мотела. Само след няколко минути излезе с ключ в ръка.

Лъки я изчака да обърне колата си и да завие зад ъгъла, а след това я последва. Излезе иззад ъгъла точно навреме, за да я види, че влиза в една стая на приземния етаж точно по средата на западното крило на сградата.

Нещата се подреждат добре, помисли си той със задоволство и спря Мустанга на паркинга. Предпочиташе разговорът им да протече насаме. Точно за това не я бе последвал в ресторанта. А тя съвсем неволно бе попаднала в ръцете му.

Той пусна ключовете на колата в джоба си, взе бифтека, аспирина и уискито, тръгна нехайно към вратата, която тя току-що бе затворила зад себе си, и почука.

Представи си я как се спира на средата на стаята и погледна с любопитство към вратата, а след това предпазливо се приближава и надниква през шпионката. Ухили се широко.

По-добре отвори вратата. Знам, че ме познаваш.

Вратата рязко се отвори.

— Какво правиш тук?

— Ами — той заразтяга думите, — карах след теб, а ти спря пред този мотел. Затова и аз съм тук.

— И защо ме преследваш?

— Защото можеш да ми дадеш нещо, което аз много желая.

Тя се стресна в първия момент, а след това се вгледа в него изпитателно. Леко уплашеното й отбранително изражение му достави огромно удоволствие. Не беше толкова смела, колкото й се щеше да се покаже. Но въпреки всичко гласът й си остана надменен и предизвикателен.

— И какво е то?

— Извинение. Може ли да вляза?

Отговорът му я свари неподготвена и в първия момент тя не реагира, когато той пристъпи към вратата. Когато обаче кракът му докосна прага, тя протегна ръка и я опря в гърдите му.

— Не! Не можеш да влезеш! За луда ли ме мислиш?

— А защо не! Щом влезе в кръчмата съвсем сама.