— По дяволите, не е наша вината, че цената на нерафинирания петрол падна толкова ниско и се задържа така дяволски дълго време.

Едва ли бе необходимо да говори за това. Нестабилният нефтен пазар и катастрофалното му влияние върху икономиката на Тексас не беше тяхно дело, но те нямаше как да не понесат съответните последици. Оборудването, което „Тайлър Дрилинг“ бяха дали под наем, бездействаше почти напълно през последните няколко месеца и те дори се шегуваха, че ще трябва да го наръсят с нафталин.

Братята отчаяно се опитваха да вложат капитал в най-различни предприятия, за да си осигурят работа и стабилни доходи. Но междувременно банката ставаше все по-предпазлива и нетърпелива по отношение на най-големите заеми, които бе отпуснала. Макар че повечето от членовете на управителния съвет бяха техни дългогодишни приятели, дори и те не можеха да си позволят да проявят състрадание в този момент, когато толкова много банки в цялата страна и особено в Тексас фалираха.

— Най-доброто, което можем да направим — беше му казал Чейс, — е да им покажем, че искрено възнамеряваме да им платим веднага щом можем, че искаме да съживим бизнеса и че сме решени да стоим настрана от всякакви неприятности.

— Това, последното, се отнася за мен, предполагам.

Чейс добродушно му се усмихна.

— Сега, когато аз вече се задомих и се прибрах вкъщи при любящата си съпруга, ти си котаракът в семейството. От теб се очакват лудориите и неприятностите.

— Е, може би съвсем скоро и аз ще трябва да спускам кепенците — унило отбеляза Лъки.

Брат му веднага схвана завоалирания намек и попита:

— Как е Сюзън?

Само при спомена за Сюзън Лъки изстена. А може би изстена, защото след като излезе с Мустанга на междущатската магистрала, превключи скоростта и здраво натисна газта, раната на корема пак се отвори и силно го заболя.