Той хвана ръката на Доуви и я притисна към пламналата си буза.

Тя я отдръпна и произнесе с наставническия глас на педантична даскалица:

— Можеш да останеш само докато ти спадне отокът.

Веднага му хрумна една хаплива забележка в отговор, но се въздържа. Едва ли би оценила някоя неприлична задявка точно в този момент. А и освен това самото споменаване на друг негов набъбнал орган можеше да я предизвика да го изрита веднага от стаята си.

— Не мисля, че тази вечер ще мога да отида където и да било — каза той. — Чувствам се дяволски зле. Единственото, което искам, е да си остана тук. Да си лежа тихо и неподвижно.

— Добра идея. Можеш да останеш в тази стая. Аз ще си взема друга.

— Не! — извика той и размести импровизирания пакет с лед. Искам да кажа, че не мога да ти взема стаята.

— Не се безпокой. Стаята е платена. Това е най-малкото, което мога да направя за теб след всичко, което ти стори за мен днес следобед.

— Аз не се безпокоя за парите — остро я прекъсна той. — Но поне си призна най-накрая, че днес те спасих от Литъл Алвин и Джак Ед.

— Само за да можеш и ти да се включиш в преследването.

— А?

— Спаси ме от тях, но и ти не си по-добър. Твоите похвати просто са по-изискани.

— Ти мислиш… мислиш — той започна да пелтечи, мислиш, че искам да си поделим тази стая, за да… О, хайде, госпожо! Изглеждам ли ти в добра форма за секс!

Той проследи погледа й, който обходи цялото му тяло и изведнъж осъзна, че прилича на човек, който би могъл да прави секс. Беше без риза, без ботуши и се бе излегнал в цял ръст по средата на леглото. Съвсем скорошните му ярки и възбуждащи фантазии бяха причинили издайническа подутина в панталона му и той се надяваше, че тя няма да я забележи.

От устата му се изтръгна мъчителен стон, не съвсем престорен, той се отпусна пак на възглавниците и отново постави леда върху окото си. След това немощно махна с ръка и продължи: