— Татко, разбира се, никога не обсъжда бизнеса на банката с мен — каза тя, като съвсем навреме невинно примигна няколко пъти, — но аз съвсем определено останах с впечатлението, че той се бои да отпусне заем на човек, който все още не е улегнал достатъчно. Нали разбираш — не се е оженил, не е създал свой собствен дом.

Лъки бързо погледна часовника си.

— По дяволите, става късно! Ако не мога да те придумам да дойдеш с мен, ще трябва вече да тръгвам. Не искам да изпусна срещата.

Той се отправи към вратата.

— Лъки?

— А?

Тя застана пред него, обви ръце около врата му и силно притисна тялото си към неговото. Надигна се на пръсти, докосна го с устни край ухото и прошепна.

— Татко със сигурност ще трябва да ти отпусне заема, ако се ожениш, нали?

Той й се усмихна измъчено и след като й обеща да се върне за вечеря в седем и тридесет, веднага си тръгна. Не беше готов да се жени. Нито за Сюзън, нито за която и да било друга. В никакъв случай.

Вярно, Сюзън му харесваше. Искаше да я вкара в леглото, но най-вече заради факта, че все още не бе успял да го стори. Тя беше дяволски разглезена и животът му с нея би бил истински ад. Освен това той силно подозираше, че едва ли ще е много добра в леглото. Беше убеден, че Сюзън гледа на секса не като на удоволствие, а като на особен вид разменна монета.

Лъки обичаше дейните, изобретателните, страстните жени, които като него се наслаждаваха на секса. Проклет да е, ако се ожени за жена, която се държи в леглото сякаш му прави услуга или пък не го допуска до себе си, докато не го впрегне в семейния хомот.

Не, надяваше се, че Сюзън Йънг не смята да се държи като девственица в очакване на момента, в който той, паднал на колене, ще поиска ръката й. Защото ако е така, ще има доста да почака.